БСП няма право да е част от пейзажа
„ Той не работи към този момент просто като политик, а като общественик. Мисли за ползите на България, а ние сме с него политически съперници. И както знаете, най-острите борби съм водил аз във времето по доста въпроси, само че те постоянно са били политически борби. В някакъв смисъл и двамата сме възмъжали и помъдрели с годините. Когато опира до интереса на България, мога да работя и с господин Борисов, и с всеки различен български представител “.
Това декларира Сергей Станишев през лятото на 2019 година пред БНР във връзка поддръжката на тогавашния министър-председател Бойко Борисов за личната му кандидатура за ръководител на Европейския парламент.
Пет години по-късно някогашният дълготраен ръководител на Българска социалистическа партия, министър-председател и президент на ПЕС популяризира своя авторска публикация, озаглавена " Дилемата пред Българска социалистическа партия - за малко във властта или задълго в политиката ". В обширния текст Станишев изрича позиция, че решението на социалистическата партия да взе участие в взаимно ръководство с ГЕРБ и Има Такъв Народ е стратегическа неточност, за която тя ще заплати висока цена. Че при сформирането на взаимното ръководство не са били отстояни левите цели и не са сложени условия за осъществяване на леви политики. Че левицата е трябвало да поддържа държавно управление на малцинството " и по този начин би могла да има независима роля - градивна, само че сериозна ". Програмният текст приключва с признание: " Истински ме тревожи мисълта, че в нощта на идващите избори на " Позитано " 20 няма да свети. И отново със свещ ще търсим кой да поеме отговорността за резултатите ".
Защо ДУМА реши да разгласява публикацията на Сергей Станишев, макар че създателят не беше сметнал за належащо да я даде персонално на редакцията? По няколко аргументи.
Първо, тъй като това е мнението на най-дълго управлявалия соцпартията ръководител след измененията в България. Сергей Станишев е човек с действителен принос за социалдемократизирането на Българска социалистическа партия, за интеграцията и легитимирането й в европейското и международното социалистическо семейство.
Второ, тъй като сходни на неговото мнение позиции звучат в левите среди след решението за присъединяване в взаимно ръководство. Реакция на тях с тесногръдо неуважение и игнориране би била най-лесна. Но надали ще ги трансформира в несъществуващи.
И трето, тъй като считаме, че поддържаните от Станишев и други разсъждения заслужават отговор. А няма по какъв начин да отговаряш на нещо, което не си прочел. " Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив, ще пазя правото ти да го казваш ". Може би е претенциозно или високопарно да цитираме Франсоа Волтер, само че ДУМА продължава да храни вярата, че може и би трябвало да служи на истината, справедливостта и свободата на мисълта.
Дотук с вътрешноредакционните пояснения.
Защо започнахме с коментара на Сергей Станишев за Бойко Борисов от 2019 година?
Защото в цялата му публикация, заклеймяваща извънредно значимото, без подозрение, решение на Българска социалистическа партия да взе участие в ръководството дружно с ГЕРБ, прозира
изрично отвращение, пряк отвод
даже и хипотетично да се допусна, че в сложните решения, които съпартийците му от Националния съвет взеха през последните дни, може да има и нещо друго - малко по-висше, по-отговорно, по-държавническо, с изключение на предпочитание за персонално облагодетелстване, службогонство и власт " непременно ". Няма, не може и край.
Преди пет години, значи като настоящ евродепутат,Станишев признава, че в името на ползите на България е подготвен и може да работи с отявления идеологически съперник на Българска социалистическа партия Борисов. Пет години по-късно, към този момент като наблюдаващ на процесите в страната, отхвърля изрично резонността на каквото и да е изпитание на партията да взе участие в развой по стабилизиране на сринатата, разпадналата се изцяло за последните 4 години страна. И априори отхвърля, че това изпитание би трябвало да се постави точно през днешния ден - при пагубното положение на страната, та даже и в партньорство с Борисов. Слага заклеймяващия етикет и готово. С изречението " левицата избира напасването към днешните действителности и ще си остане в тях " създателят слага под подозрение и напряко отхвърля даже допускането, че е допустимо стремежът и упоритостта на представителите на Българска социалистическа партия в държавното управление да работят действително за смяна, за реализиране на обществена страна, за отбрана правата на българите, за заслужено систематизиране на ресурсите да са добросъвестни. От висотата на какво?
Сформираната управническа структура съгласно Сергей Станишев е " една неестествена за лявото коалиция ". От идеологическа позиция това, несъмнено, е по този начин.
Неестествени за лявото (по етикет) са и необятните обединения сред леви и десни в Европа. Те бяха и са факт и обществата възприемат съществуването им като фактически изпитание да се реализира държавническа цел.
Неестествена за лявото (по етикет) съгласно мнозина и до през днешния ден си остава Тройната коалиция, в която Българска социалистическа партия управляваше със сина на Борис ІІІ и с Ахмед Доган, внесъл закон за възбраната й още в зората на демокрацията. Да се отхвърля приносът на тази коалиция ще е лицемерно. Но пък и да се твърди, че са били преизпълнени всички предизборни обещания, е някак пресилено. Най-малкото плосък налог не сме обещавали нито за секунда в онази предизборна акция, пък клекнахме за него и си го влачим и до през днешния ден.
Текстът на някогашния соцлидер е писан очевидно директно преди избирането на новото държавно управление и беше публикуван в деня незабавно след него. Преди още да е оповестена управническа стратегия, нито пък законодателни цели на ръководещото болшинство, в публикацията
безапелационно се етикетира
че това болшинство няма (и не може да постигне) никаква същинска национална цел, че всички противоречиви тематики са заметени под килима, че партията е в ролята на зависещ сътрудник.
Обществото в болшинството си възприе сформирането на постоянно ръководство с облекчение, както заслужено отбелязва Станишев. Тези диаметрално противоположни партии са длъжни, щом поеха отговорността взаимно да ръководят фактически разсипаната страна, да формулират в единодушие и да работят за реализиране на избавителни за нея промени, оттатък калкулирането на тесния им интерес сега. Не за самозаблуди, изгода и задкулисие. Обществото оцени това изпитание и даде заем на доверие точно за това. Станишев не го дава. От висотата си.
И най-после. В публикацията на някогашния ръководител няма нито ред, нито писмен знак за едно име и
един проблем, който партията прекара мъчително
и който по този начин и остана отворен. Според мнозина вредите от него и за последвалото развиване на Българска социалистическа партия, и за последвалото развиване на страната са се оказали колосални.
" От времето, когато Делян Пеевски беше зам.-министър, е претърпял смяна. Той претърпя своя катарзис, самобитно филтриране ". Така Сергей Станишев на 13 юни 2013 година отбрани скандалното избиране на Пеевски за ръководител на ДАНС по времето на държавното управление на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. " Видях човек, който е минал през мощен личностен катарзис ", сподели Станишев пред публицисти дни по-късно, когато към този момент протестиращи бяха залели улиците, с което провокира смях и ръкопляскания.
" Разговарях с него нееднократно през последните седмици. Видях доста мощна решителност да работи за страната. Много малко са хората, които биха имали куража и решимостта да рискуват своя живот и живота на своите близки. Няма по какъв начин да има смяна, няма по какъв начин да се натиснат корпоративните ползи, в случай че не рискуваш всичко. Аз видях у него такава решителност ", продължи със отбраната той.
И още: „ За мен е безусловно ясно и съм уверен, че той има воля и решителност да работи за страната и за хората, да се опълчи на всевъзможни стопански ползи, източване, корупция и то без значение към коя политическа мощ и формация принадлежат ”.
Помним по какъв начин се развиха събитията. А помним ли? Пеевски беше заставен скоропостижно да абдикира под натиска на публичния яд. Лидерите и на двете партии в държавното управление на Пламен Орешарски признаха, че са подценили публичното мнение и реакция. Станишев дефинира случилото се като " политическа неточност " и съобщи подготвеност да желае избор на доверие за себе си и за Изпълнителното бюро от Националния съвет на партията. Не го изиска. Партията замълча.
Година по-късно Сергей Станишев оглави листата на Българска социалистическа партия за евроизборите. Декларираше през цялата акция, че няма да влезе в Европарламента и че работата за България му е по-важна. Заяви го и след изборите през май 2014 година: " Твърдо съм тук, взел съм решение. Така че, не правете драми на вятъра ", увери той публицистите в София. В последна сметка през юни избра евродепутатското място и се аргументира с " новата обстановка в Европа и в страната ", при която " задължението му постанова по-активно наличие в Екологичен потенциал ".
Станишев вярно отбелязва обстоятелството, че след Тройната коалиция през 2009 година Българска социалистическа партия загуби над 380 хиляди гласа. Пропуска обаче, несъмнено инцидентно, още един факт - че единствено за една година, на изборите през 2014 година, след държавното управление " Орешарски ", партията изгуби доверието на над 430 хиляди гласоподаватели спрямо резултата през 2013 година Ако използваме неговата словесна форма, на " Позитано " и до през днешния ден със свещ търсят кой е поел отговорността след проблема " Пеевски "...
Та, за отговорността.
Тя е ясна. Представителите на левицата в това спорно и мъчно ръководство, което следва, са я поели - с лицата и имената си. Ръководният орган на партията я е поел с мандата, който им е дал. Те в действителност ще бъдат оценени по амбициозността, последователността и принципността в преследването на задачите, които си слагат и отстояват, по професионалното им умеене да трансформират и да бутат страната напред.
В безумното положение, в което се намира страната ни, дамгосването, самоизолирането и сектантската поза " Аз съм постоянно прав, другите нищо не могат и нищо не схващат " сигурно са доста по-лесният и по-удобният метод на държание, само че не са най-полезният - за другите, не за нас.
Преди дни Атанас Зафиров цитира героя на Робърт де Ниро от " Ронин ": " Има три типа хора - част от казуса, част от решението и част от пейзажа ". Българската социалистическа партия няма право да бъде част от пейзажа.
А героят на Джак Никълсън в обичания на Сергей Станишев емблематичен филм " Полет над кукувиче гнездо " споделя: " Аз най-малко пробвах! "
Това декларира Сергей Станишев през лятото на 2019 година пред БНР във връзка поддръжката на тогавашния министър-председател Бойко Борисов за личната му кандидатура за ръководител на Европейския парламент.
Пет години по-късно някогашният дълготраен ръководител на Българска социалистическа партия, министър-председател и президент на ПЕС популяризира своя авторска публикация, озаглавена " Дилемата пред Българска социалистическа партия - за малко във властта или задълго в политиката ". В обширния текст Станишев изрича позиция, че решението на социалистическата партия да взе участие в взаимно ръководство с ГЕРБ и Има Такъв Народ е стратегическа неточност, за която тя ще заплати висока цена. Че при сформирането на взаимното ръководство не са били отстояни левите цели и не са сложени условия за осъществяване на леви политики. Че левицата е трябвало да поддържа държавно управление на малцинството " и по този начин би могла да има независима роля - градивна, само че сериозна ". Програмният текст приключва с признание: " Истински ме тревожи мисълта, че в нощта на идващите избори на " Позитано " 20 няма да свети. И отново със свещ ще търсим кой да поеме отговорността за резултатите ".
Защо ДУМА реши да разгласява публикацията на Сергей Станишев, макар че създателят не беше сметнал за належащо да я даде персонално на редакцията? По няколко аргументи.
Първо, тъй като това е мнението на най-дълго управлявалия соцпартията ръководител след измененията в България. Сергей Станишев е човек с действителен принос за социалдемократизирането на Българска социалистическа партия, за интеграцията и легитимирането й в европейското и международното социалистическо семейство.
Второ, тъй като сходни на неговото мнение позиции звучат в левите среди след решението за присъединяване в взаимно ръководство. Реакция на тях с тесногръдо неуважение и игнориране би била най-лесна. Но надали ще ги трансформира в несъществуващи.
И трето, тъй като считаме, че поддържаните от Станишев и други разсъждения заслужават отговор. А няма по какъв начин да отговаряш на нещо, което не си прочел. " Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив, ще пазя правото ти да го казваш ". Може би е претенциозно или високопарно да цитираме Франсоа Волтер, само че ДУМА продължава да храни вярата, че може и би трябвало да служи на истината, справедливостта и свободата на мисълта.
Дотук с вътрешноредакционните пояснения.
Защо започнахме с коментара на Сергей Станишев за Бойко Борисов от 2019 година?
Защото в цялата му публикация, заклеймяваща извънредно значимото, без подозрение, решение на Българска социалистическа партия да взе участие в ръководството дружно с ГЕРБ, прозира
изрично отвращение, пряк отвод
даже и хипотетично да се допусна, че в сложните решения, които съпартийците му от Националния съвет взеха през последните дни, може да има и нещо друго - малко по-висше, по-отговорно, по-държавническо, с изключение на предпочитание за персонално облагодетелстване, службогонство и власт " непременно ". Няма, не може и край.
Преди пет години, значи като настоящ евродепутат,Станишев признава, че в името на ползите на България е подготвен и може да работи с отявления идеологически съперник на Българска социалистическа партия Борисов. Пет години по-късно, към този момент като наблюдаващ на процесите в страната, отхвърля изрично резонността на каквото и да е изпитание на партията да взе участие в развой по стабилизиране на сринатата, разпадналата се изцяло за последните 4 години страна. И априори отхвърля, че това изпитание би трябвало да се постави точно през днешния ден - при пагубното положение на страната, та даже и в партньорство с Борисов. Слага заклеймяващия етикет и готово. С изречението " левицата избира напасването към днешните действителности и ще си остане в тях " създателят слага под подозрение и напряко отхвърля даже допускането, че е допустимо стремежът и упоритостта на представителите на Българска социалистическа партия в държавното управление да работят действително за смяна, за реализиране на обществена страна, за отбрана правата на българите, за заслужено систематизиране на ресурсите да са добросъвестни. От висотата на какво?
Сформираната управническа структура съгласно Сергей Станишев е " една неестествена за лявото коалиция ". От идеологическа позиция това, несъмнено, е по този начин.
Неестествени за лявото (по етикет) са и необятните обединения сред леви и десни в Европа. Те бяха и са факт и обществата възприемат съществуването им като фактически изпитание да се реализира държавническа цел.
Неестествена за лявото (по етикет) съгласно мнозина и до през днешния ден си остава Тройната коалиция, в която Българска социалистическа партия управляваше със сина на Борис ІІІ и с Ахмед Доган, внесъл закон за възбраната й още в зората на демокрацията. Да се отхвърля приносът на тази коалиция ще е лицемерно. Но пък и да се твърди, че са били преизпълнени всички предизборни обещания, е някак пресилено. Най-малкото плосък налог не сме обещавали нито за секунда в онази предизборна акция, пък клекнахме за него и си го влачим и до през днешния ден.
Текстът на някогашния соцлидер е писан очевидно директно преди избирането на новото държавно управление и беше публикуван в деня незабавно след него. Преди още да е оповестена управническа стратегия, нито пък законодателни цели на ръководещото болшинство, в публикацията
безапелационно се етикетира
че това болшинство няма (и не може да постигне) никаква същинска национална цел, че всички противоречиви тематики са заметени под килима, че партията е в ролята на зависещ сътрудник.
Обществото в болшинството си възприе сформирането на постоянно ръководство с облекчение, както заслужено отбелязва Станишев. Тези диаметрално противоположни партии са длъжни, щом поеха отговорността взаимно да ръководят фактически разсипаната страна, да формулират в единодушие и да работят за реализиране на избавителни за нея промени, оттатък калкулирането на тесния им интерес сега. Не за самозаблуди, изгода и задкулисие. Обществото оцени това изпитание и даде заем на доверие точно за това. Станишев не го дава. От висотата си.
И най-после. В публикацията на някогашния ръководител няма нито ред, нито писмен знак за едно име и
един проблем, който партията прекара мъчително
и който по този начин и остана отворен. Според мнозина вредите от него и за последвалото развиване на Българска социалистическа партия, и за последвалото развиване на страната са се оказали колосални.
" От времето, когато Делян Пеевски беше зам.-министър, е претърпял смяна. Той претърпя своя катарзис, самобитно филтриране ". Така Сергей Станишев на 13 юни 2013 година отбрани скандалното избиране на Пеевски за ръководител на ДАНС по времето на държавното управление на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. " Видях човек, който е минал през мощен личностен катарзис ", сподели Станишев пред публицисти дни по-късно, когато към този момент протестиращи бяха залели улиците, с което провокира смях и ръкопляскания.
" Разговарях с него нееднократно през последните седмици. Видях доста мощна решителност да работи за страната. Много малко са хората, които биха имали куража и решимостта да рискуват своя живот и живота на своите близки. Няма по какъв начин да има смяна, няма по какъв начин да се натиснат корпоративните ползи, в случай че не рискуваш всичко. Аз видях у него такава решителност ", продължи със отбраната той.
И още: „ За мен е безусловно ясно и съм уверен, че той има воля и решителност да работи за страната и за хората, да се опълчи на всевъзможни стопански ползи, източване, корупция и то без значение към коя политическа мощ и формация принадлежат ”.
Помним по какъв начин се развиха събитията. А помним ли? Пеевски беше заставен скоропостижно да абдикира под натиска на публичния яд. Лидерите и на двете партии в държавното управление на Пламен Орешарски признаха, че са подценили публичното мнение и реакция. Станишев дефинира случилото се като " политическа неточност " и съобщи подготвеност да желае избор на доверие за себе си и за Изпълнителното бюро от Националния съвет на партията. Не го изиска. Партията замълча.
Година по-късно Сергей Станишев оглави листата на Българска социалистическа партия за евроизборите. Декларираше през цялата акция, че няма да влезе в Европарламента и че работата за България му е по-важна. Заяви го и след изборите през май 2014 година: " Твърдо съм тук, взел съм решение. Така че, не правете драми на вятъра ", увери той публицистите в София. В последна сметка през юни избра евродепутатското място и се аргументира с " новата обстановка в Европа и в страната ", при която " задължението му постанова по-активно наличие в Екологичен потенциал ".
Станишев вярно отбелязва обстоятелството, че след Тройната коалиция през 2009 година Българска социалистическа партия загуби над 380 хиляди гласа. Пропуска обаче, несъмнено инцидентно, още един факт - че единствено за една година, на изборите през 2014 година, след държавното управление " Орешарски ", партията изгуби доверието на над 430 хиляди гласоподаватели спрямо резултата през 2013 година Ако използваме неговата словесна форма, на " Позитано " и до през днешния ден със свещ търсят кой е поел отговорността след проблема " Пеевски "...
Та, за отговорността.
Тя е ясна. Представителите на левицата в това спорно и мъчно ръководство, което следва, са я поели - с лицата и имената си. Ръководният орган на партията я е поел с мандата, който им е дал. Те в действителност ще бъдат оценени по амбициозността, последователността и принципността в преследването на задачите, които си слагат и отстояват, по професионалното им умеене да трансформират и да бутат страната напред.
В безумното положение, в което се намира страната ни, дамгосването, самоизолирането и сектантската поза " Аз съм постоянно прав, другите нищо не могат и нищо не схващат " сигурно са доста по-лесният и по-удобният метод на държание, само че не са най-полезният - за другите, не за нас.
Преди дни Атанас Зафиров цитира героя на Робърт де Ниро от " Ронин ": " Има три типа хора - част от казуса, част от решението и част от пейзажа ". Българската социалистическа партия няма право да бъде част от пейзажа.
А героят на Джак Никълсън в обичания на Сергей Станишев емблематичен филм " Полет над кукувиче гнездо " споделя: " Аз най-малко пробвах! "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ